Hard Rock Cafe

Заглавие: Hard Rock Cafe Чет Фев 10, 2011 11:23 am

Именно тук, в Орландо, се намираше най-голямото кафене от всички по света с името Hard Rock. Жителите на града се гордееха с него. През деня се събираха предимно тийнейджъри, младежи и рокери, а вечерта ставаше голямо шоу с програмите, които се организираха. Купоните обикновено приключваха в ранни зори. Ако искате да се пренесете във вихъра 80-те, то Hard Rock Cafe е точно за вас!

Брой мнения : 82 Join date : 27.02.2011 Age : 28

Чувствах се страшно отпаднала, сякаш в тялото ми нямаше и капчица живец. Не беше минал повече от час, откакто напуснах сградата на гимназията, но сякаш обикалях улиците от дни. Във всяко едно заведение или кафене по пътя ми казваха, че всички маси за заети и няма вероятност скоро да се освободят. Вече започваше сериозно да ми писва. Нуждаех се от една ударна доза кофеин, за да започна да мисля отново като буден човек, а не ходещо зомби.
В този момент видях любимото си място за отдих – Hard Rock Cafe. Влязох и започнах да си представям празна маса, но не коя да е, а точно тази, на която сядам всеки път. „Съзнанието може всичко”, нали така? Или може би трябва да престана да чета тези безсмислени книги. Що за глупост само? И се убедих в това, когато отново бях разочарована от липсата на място. И не само това, на моята маса стоеше само русокосо момиче с доста рядко срещан цвят на очите - смеска между различни нюанси на зеленото и жълтото.
Облегнах се на бара и продължих да я гледам. Дали ако не спирах да го правя, тя щеше стане и да си тръгне? Може би, но едва ли. Не знаех още колко ще остана будна, ако не погълнеха чаша топло кафе в най-скоро време.
Момичето се обърна и погледите ни се срещнаха, но нито една от нас не отмести очи.

Заглавие: Re: Hard Rock Cafe Сря Май 04, 2011 11:50 pm

Днес бе щастливият ми ден. Да, определено беше така. Ще срещнете много малко хора, които да ви кажат, че са шастливци, когато са болни. Сутринта се събудих с ужасно главоболие и висока температура. Това, разбира се, беше добре дошло за мен, защото ми даваше шанса да отсъствам от иначе толкова скучните лекции. ПР и маркетинг далеч не беше толкова забавно, колкото си го мислех в началото.
Събрах всичките си сили, за да се изправя от леглото и да отида до шкафа с лекарствата. Бях добре обучена и знаех кое за какво точно се прилага. Взех няколко хапчета и си разтворих витамини. Сгушших се в топлото легло и се загледах в сутрешния блок по телевизията. Главата ми бучеше, но не ми се спеше. Исках да отида някъде, да се разходя и да подишам чист въздух.
Няколко часа бяха отминали, след като бях приела лекарствата. Облякох се по възможно най-невзрачния начин - раздърпана блуза и тесни дънки. Косата ми приличаше по-скоро на разплетена кошница, отколкото на коса, каквато бях свикнала да имам. Увих един шал около врата си, взех чантата си и излязох от апартамента.
Знаех къде да отида. Макар че Хард Рок Кафе беше шумно място за болен човек като мен, краката ми сякаш сами вървяха натам. Разбира се, както очаквах, кафенето беше пълно със студенти и весели компании, които се смееха и се радваха на живота. Подсмърчайки, аз отидох до единствната свободна маса в цялото заведение и облекчено се проснах на нея. Хубавото на кафенето беше, че колкото и пълно да беше, сервитьорките винаги идваха на време. Поръчах си двойно капучино и домашен мъфин, който да ми пооправи иначе разваленото настроение.
Докато чаках поръчката си, забелязах едно момиче до бара, доста красиво на външен вид, да ме зяпа втренчено. Тъмната й коса се спускаше свободно по раменете й, но самата тя имаше вид на човек, който не бе спал от няколко дни. Наоколо нямаше свободни маси, но неюо ме побутна да отида при нея и да я поканя да седне. Изглеждаше сякаш всеки миг щеше да се разпадне от умора.
Станах, отидох при нея и учтиво, с усмивка й казах:
- Искаш ли да седнеш при мен... Не е хубаво да стоиш права на средата на заведение.

Брой мнения : 82 Join date : 27.02.2011 Age : 28

Щом тя ме повика да седна при нея, чувство на вина за първоначалното ми отрицателно отношение премина през мен. По принцип отношението ми не е такова и съм много позитивно настроена, особено що се отнася до момичета горе долу на моята възраст. Обичам новите запознанства и така нататък, но днес просто не бях на себе си. Може би от цялата тази история щеше да излезе едно ново приятелство и по-късно щях да се смея на самата случка.
- Много ти благодаря. – отвърнах й с усмивка.
Отидохме до масата и седнахме. Свалих си суитчера и го сложих на близката закачалка, а чантата си оставих на съседния стол. Сега беше моментът да започна някакъв разговор, но като се замислих, май щеше да е по-добре първо да си поръчам кафе, все пак цялото това лошо настроение бе резултат от умората ми.
Взех менюто, което стоеше на масата пред мен и започнах да разглеждам. Много мразя, когато търся нещо конкретно, то да е на последното място, на което проверявам. И разбира се, страницата с кофеинови напитки беше най-отзад. Преминах през сладоледи, най-различни десерти, безалкохолни и алкохолни коктейли…
Сервитьорката забеляза, че съм се появила скоро и веднага дойде, за да вземе поръчката ми. Беше сравнително млада и леко неуверена в себе си и предвид факта, че не я бях виждала преди, реших, че сигурно това беше първият й работен ден.
- Едно италианско еспресо. – поръчах си аз, а тя си записа, каза ми, че пристига след пет минутки и се запъти към следващите клиенти.
Вниманието ми отново се върна на момичето срещу мен. Сигурно си нямаше на идея, че направо ми спасява живота.
- Отново ти благодаря – повторих й. – Повече от половин час обикалям по кафетата, но навсякъде е пълно. Много мило от твоя страна да ме поканиш при теб. О, къде са ми обноските?! Аз съм Аурора. Приятно ми е.